Отражение

И след всичко оставаш сам. Отново. Огледалото ? То вече отдавна не съществува... осъзнал си, че едно парче стъкло не може да отрази една душа, но ти все пак искаш да се огледаш, искаш да видиш образа така изтормозен, протрит от времето, заличен от бремето на поредният ден. Изтъркан до болка, до голо, до кръв, която не тече навън а навътре. И вървиш, вървиш по безкрайният път само и само да срещнеш очи, които да гледат във твоите...