Свят, живот, човек ... къде съм аз, кои сме ние, какво сме ...
Въпроси, които всеки един е задавал сам към себе си, но никога пред някой друг. Въпрос, който сякаш е срамен, твърде личен за да бъде споделен, дори и с най-близките до нас хора. Странно, през целият си живот търсим някой, който да ни разбира, някой който да бъде подобен на нас, подобен на това, което сме..., но никога не разкриваме истинската си същност, по някакъв начин винаги представяме себе си, като някакъв пъзел, загадка, която трябва да бъде разрешена от правилният човек.
Ами ако правилният човек се е уморил от пъзели, загадки..., ако правилният човек иска просто да види и да срещне човек... който е истински... иска да види отражение на себе си ? Отражение с дефекти, с грешки, отражение несъвършенно, но истинско. Готови ли сме да признаем пред нас самите, нашите собствени недостатъци. Можем ли да обичаме някой толкова много, че да не можем да си позволим да го излъжем, защото това би означавало да предадем себе си...
Можем ли да обичаме себе си такива, каквито сме ?
събота, 5 юни 2010 г.
Можем ли да бъдем ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Можем ли да обичаме себе си такива, каквито сме?"
ОтговорИзтриванеТова понякога е уловката, най-трудната част, необявеното препятствие. Да обичаме себе си и сами на себе си да прощаваме грешките си, да се приемаме точно такива, каквито сме - с пропуски и дефекти, върхове, спадове, въодушевления и терзания. И да, не е лесно, но можем.