Когато си притиснат от всички изречни думи толкова много превърнали се в река, в която се давиш. Забравяш кои си изрекъл, и кои са изречени от някой друг, някои ти засядат на гърлото, а други те крепят на повърхността, но това което ги обединява е, че до една си остават само думи... само думи, които заместват...
Думи които заместват целувка, думи които заместват разкаяние, думи чрез които намираме оправдание за думите, които не сме казали когато е трябвало да ги изречем.
Говорим говорим, а нищо не казваме. Слушаме слушаме, а нищо не чуваме. Слепи за думите, глухи за чуствата опипваме света и хората, като браилова забука, затворили сетивата си към нас самите и последните думи в които се вслушваме са думите на нашето сърце, а то като осъден на смърт, чийто палач сме самите ние има право на последна дума ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар